Происход
Шрифт:
— Те смятат, че си грозна — казва той. — Като другите караиба.
— Не съм грозна! Какво е караиба?
— Означава чужденец и не е нещо лошо. Те смятат, че и аз съм грозен, заради кръвта на Папи.
Не мога да не се засмея на това.
— Ами, ти си грозен — казвам, само за да го подразня.
Внезапно Ай’оа започват да ми се смеят. Не разбирам защо, докато Ейо не си пробива път до мен и не казва:
— Повечето говорят английски, да знаеш. Папи научи и тях.
— Ох! — ококорвам
Чувам как измърморват поздравите си и има още повече смях. Нервите ми се успокояват и започвам да се чувствам по-добре. Малко момиче, облечено в сини шорти и огърлица от свежи цветя, се появява до лакътя ми и ме зяпва. След миг бързо избъбря нещо на своя език и отново изчезва. Когато поглеждам към Ейо, за да ми преведе, той само поклаща глава и се изчервява.
— Аз ще преведа — предлага бременна светлоока жена в традиционна Ай’оа рокля. Вглеждам се с възхищение в подутия й корем. Виждала съм бременни животни, но никога жена. Осъзнавам, че опипвам стомаха си с любопитство. Ще ми се случи ли? Хипнотизирана съм и замалко да пропусна превода на жената. — Тя каза грозна булка за грозния ловец.
— Какво! — завъртам се, докато открия Ейо и го приковавам с вбесен поглед.
Той размахва ръце.
— Не, не! Не е… не съм…
— В Ай’оа, малка караиба — продължава жената, — е обичай ловецът да доведе съпруга от друго село, но само ако тя го приеме. Но Ейо е толкова грозен, че може би никое момиче от племето Авари или от Хатпато няма да го иска, затова трябва да си намери за съпруга грозно момиче учен.
— Аз няма да ставам ничия съпруга! — отговарям разгорещено. И си мисля, че Ейо изобщо не е грозен, но няма да го кажа. И без това усещам горещина по бузите си.
— Не — съгласява се Ейо, — не съм довел Пиа тук, за да ми бъде съпруга, Лури.
— Тогава защо я доведе? — пита Лури. — Тя няма въпроси как използваме анато и сума. Не носи хартия и химикалки. Нито нещо, с което да търгува като другите учени.
— Доведох я — отговаря Ейо и се издува, подчертавайки височината си, — защото миналата нощ чух ягуар и когато тръгнах да го търся, намерих нея, момиче, което командва ягуар. Не виждате ли? Това е знак. Духовете са предизвикали ягуарския зов, за да ме изпратят да търся и да я намеря и доведа.
Думите му са посрещнати с мълчание. Чудя се дали отново ще му се засмеят, но лицата им стават сериозни и тържествени. Тогава Лури казва:
— Това е въпрос за Тримата.
Другите шепнат в съгласие и на английски, и на Ай’оа. Тримата? Не ми се налага дълго да се чудя кои са, защото тълпата пред мен се разпръсква, докато остават само трима, застанали в редица.
Първият е мъж с тежък гердан от папагалски пера, животински зъби и мъниста. До него стои закръглена жена със заплетени татуировки на лицето и пиърсинг на устните и носа. Ръцете й също са татуирани. Тя е много елегантна и уверена и дори не забелязвам, че е гола от кръста нагоре. Мъжът до нея е прегърбен от старост и кожата по лицето му е сбръчкана и провиснала. Косата му е бяла и рядка. От раменете и около кръста му висят лиани, на които са окачени връзки билки, издялани парчета дърво и многоцветни мъниста и кратунки.
Инстинктивно разбирам, че това
трябва да са лидерите на Ай’оа.Най-старият ме наблюдава с очи, които биха подхождали на по-младо лице. Те са светли и ясни и ми е трудно да гледам в тях дълго. Чувствам се сякаш може да ми прочете мислите. Вместо към него, гледам към жената, която изглежда по-мека. Тя се усмихва, но погледът й е любопитен и пронизващ и се мести от мен към Алай. Мъжът до нея се взира в Ейо.
Всички, изглежда, чакат някой да проговори и се надявам да не чакат мен. Нямам представа какво трябва да кажа. Не знам какво имаше предвид Ейо. Трябва да попитат него.
Накрая най-старият проговаря. Гласът му е лек като въздишка, но всяка дума е ясна. За съжаление, говори на езика на Ай’оа и не разбирам нищо. Лури идва по-близо и ми превежда.
— Знакът на ягуара е силен знак. Ако Далекоходеца чуе зова, не бива да го пренебрегва. Чуждото момиче трябва да притежава силна магия, за да е пратеник на духовете и да има уважението на могъщия ягуар.
— Аз чух зова — потвърждава Ейо.
— Аз нямам никаква магия! Кажи му, че нямам никаква магия! — Освен безсмъртието, разбира се, но то не е магия, то е наука.
— Не е хубаво да противоречиш на шаман като Капукири — казва Лури — Няма да му го кажа. Каквото той говори, трябва да е истина. Щом Ейо Далекоходеца е чул ягуара, тръгнал е да го търси и е открил теб, значи духовете те искат тук сред нас.
— Не мога да остана с вас. Трябва да се върна в Литъл Кейм.
— Върни се или остани — свива рамене тя.
Капукири пристъпва към мен, изправя рамене и лицето му е само на сантиметри от моето. Очаквам Алай да възрази срещу близостта му, но за моя изненада ягуарът само наблюдава спокойно. Изпитвам желание да се отдръпна, но Ай’оа са оформили стена зад мен и няма къде да отида. Принудена съм да се вгледам надолу към съсухреното човече, което ме пронизва с очи. Какво търси? Магията ми? Не вярвам в духовете и знаците на туземците — това би било ненаучно, — но не мога да се усъмня в искреността в погледите им. Струва ми се, че всички чакат Капукири да съобщи нещо.
Внезапно шаманът отстъпва назад с обезумели очи. Той започва да се тресе от глава до пети в спазми. Чудя се дали няма да получи удар. После откача кратунка от лианите, провесени на кръста му и започва да я разклаща. Тя трака шумно. Разклаща я над главата си, от двете си страни и ниско до коленете си, като в същото време стене и пее на езика на Ай’оа. Върти очи и тялото му се разтриса. До мен Алай издава странен звук, полуръмжене и полувой, дълбоко и ниско от гърлото му.
— Какво му става? — питам. — Има ли нужда от помощ?
Лури поклаща глава и слага ръка на рамото ми, давайки ми знак да запазя тишина. Другите Ай’оа наблюдават захласнато шамана си. Когато най-после спира да се тресе и да стене, той вдига ръце и ги поставя върху лицето ми. Не правя опит да се отдръпна, но нервно чакам да видя какво ще се случи.
— Далекоходеца е чул зова — обявява той и Лури бързо ми превежда, — и аз, Капукири, видях знака в очите на чуждото момиче.
— Знак? — питам и Лури ми шътка.
Капукири продължава:
— Видях знак на ягуара, богомолката и луната. Това чуждо момиче е… — Лури се запъва в превода си, очите й се разширяват и се приковават в моите. — Тапумири.